„К ЕВРОПЕЙЦАМ”
Михаил Александрович Дмитриев (1796-1866 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КЪМ ЕВРОПЕЙЦИТЕ
Как ни Европа упреква? Та ние сме също в Европа!
Дайте Европа! Какво! Ние с Петър Европа градихме!
Не изоставаме: както и тя, ние почвата родна
ровим с труд весел и после садим съхраненото семе;
идва ли тя, или не – и у нас плодовете израстват!
Ние сме близко, в Европа! Какво е да си европеец,
в робство от чужди глави чужд акъл да събираш безцелно?
Та и в Европа народ на народ не прилича, така че
вътре сме, значи! Къде е народ европейски? Там – немец,
там англичанин, французин; сред тях нека бъде руснакът!
Ударения
КЪМ ЕВРОПЕЙЦИТЕ
Ка́к ни Евро́па упре́ква? Та ни́е сме съ́што в Евро́па!
Да́йте Евро́па! Какво́! Ни́е с Пе́тър Евро́па гради́хме!
Не изоста́ваме: ка́кто и тя́, ни́е по́чвата ро́дна
ро́вим с труд ве́сел и по́сле сади́м съхране́ното се́ме;
и́два ли тя́, или не́ – и у на́с плодове́те изра́стват!
Ни́е сме бли́зко, в Евро́па! Какво́ е да си европе́ец,
в ро́бство от чу́жди глави́ чужд акъ́л да съби́раш безце́лно?
Та и в Евро́па наро́д на наро́д не прили́ча, така́ че
въ́тре сме, зна́чи! Къде́ е наро́д европе́йски? Там – не́мец,
та́м англича́нин, францу́зин; сред тя́х не́ка бъ́де русна́кът!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Дмитриев
К ЕВРОПЕЙЦАМ
Что вы Европой нам колете глаз? – Мы не прочь от Европы!
Дайте Европу нам! – Что ж! мы с Петра не чужие Европе!
Мы не отстанем от ней: как она же, мы почву родную
Взроем с весёлым трудом; семена сбережённые бросим;
Не придёт ли она – и у нас от плодов поживиться!
Мы от Европы не прочь! Но какая ж то жизнь европейца
В рабстве у чуждых голов чужого ума набираться?
И в Европе народ на народ не похож; так с каким же
Сходны хотите вы быть? Где народ европейцев? – Есть немец,
Есть англичанин, француз; между ними пусть будет и русский!
23 октября 1846 г.
---------------
Руският поет, литературен критик, мемоарист и преводач Михаил Дмитриев (Михаил Александрович Дмитриев) е роден на 23 май/3 юни 1796 г. в с. Богородско, Симбирска губерния. Завършва словесния факултет при Московския университет (1815 г.). Дебютира в печата с поетичен превод в сборник „В удовольствие и пользу” през 1811 г. От 1811 г. работи в московския архив към Колегията за външни работи, а след 1825 г. е чиновник за особени поръчения към московския генерал-губернатор, съдия към Московския придворен съд, камерхер (1831 г.), действителен таен съветник (1839 г.). Организатор е на литературната група „Общество громкого смеха” (1816-1820 г.), действителен член е на Обществото на любителите на руската словесност (1820 г.), член е на Свободното общество на руската словесност (1824 г.). Пише елегии, оди, басни, псалми, епиграми, литературна критика и статии на религиозно-философски теми. Публикува стихове и статии в списания и алманаси като „Вестник Европы”, „Сын отечества”, „Полярная звезда”, „Московский вестник”, „Атеней”, „Москвитянин” и др. Превежда поезия на Шилер, Гьоте, Делил, Флориан, Хораций и др. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1830 г.), „Московские элегии” (1858 г.), „Стихотворения” (в два тома, 1865 г.), на книги с преводи, монографии и мемоари като „Наука поэзии, или Послание к Пизонам” (1853 г.), „Мелочи из запаса моей памяти” (1854 г.), „На битву 27-го августа” (1855 г.), „Воспоминание о Семене Егоровиче Раиче” (1855 г.), „Сатиры Квинта Горация Флакка” (1858 г.) и др. Умира на 5/17 септември 1866 г. в Москва.